Дядо Йоцо е литературен образ. Герой от разказа „ Дядо Йоцо гледа” на класика на българската литература Иван Вазов. ”… Тоя дядо Йоцо, прост, но събуден старец, прекарал тежкия живот на роба във всичките му тегла, грозотии и безнадеждност, беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година.
Той остана жив, но умря за живота, за светлината, с неугасен таен копнеж в сърцето да види „българското” – така той наричаше свободна България!
В душата му живееха само образи от черното минало. Той виждаше в мислите си ясно , което е виждал с очите си някога: червени фесове, гъжви, камшици, свирепи турци със свирепи лица, една дълга робска нощ без проблясък от радост и надежда, роден в нея и умрял в нея.”
Когато узнава, че в България вече няма турци, в него се поражда неутолима жажда да „види” българското.”… Той се боеше, че ще умре, преди да разбере какво нещо е „българското”; или че може да изгуби от старост ума си, без да познае това чудно нещо…”.
В разказа на Иван Вазов няма категорично назоваване на името на селото. Нравствените черти обаче на Дядо Йоцо, неговия непримирим копнеж да „види” по свой начин българското, неподправената радост от допира на ръцете му до новото в България, топлите сълзи на силно душевно вълнение, търкулващи се от слепите му очи при всяка среща с новото, онова дълбоко родолюбие, пренесено с цената на черния страх от турския камшик през вековете отвори сърцата на планинците от Очин дол за слепия старец, който е живял „… в едно затънтено планинско, от няколко кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над Искърската клисура”, досущ прилично на тяхното.
И те го приеха като един от тях. Дариха му ъгъл земя, издигнаха му паметник, но не надгробен, а бял и величествен за прослава, построиха му дом, който ще отвори врати за всички българи като етнографски музей, издадоха вестник, регистрираха запазена марка, утвърдиха традиционен празник, определиха награда за родолюбие все на името на този „честит слепец”, ненадейно издъхнал от вълнение на високата канара , с шапка в ръка, поздравявайки нова България. На Дядо Йоцо!
Кажете ни , има ли друг българин, който да е почетен така?
Очин дол увековечи паметта на Дядо Йоцо и ще остане за винаги, ако не неговото родно, то задължително неговото село!
Паметникът на Дядо Йоцо се намира на най-обгледното място – голяма, естествена канара, деляща разстоянието между селото и Искъра.
Построяването му е най-голямата реализирана мечта на Огнян Христов Петров, роден в Очин дол. Изработването му е дело на скулптурите Моника Игаренска и Георги Тишков от Враца. Фигурата е висока пет метра. Изработена от бял врачански камък.
Архитектурният комплекс „Дядо Йоцо” включва, освен паметника, красива озеленена площ и три сгради във възрожденски стил, с интересно решен в архитектурно отношение вътрешен двор. Сградите са в строеж.
Вестник „Дядо Йоцо гледа” е вестника на българите!
Поздрави от мен! :)
08.06.2007 17:27
